Ръцете ти, докосващи душата ми,
изтръгват нежна музика от нея.
С неземни звуци двама се понасяме
по лунните невиждани алеи.
Дъхът ти гали устните притихнали
и всяка фибра в мене затрептява.
Щастливите сълзи, в очите бликнали,
като с магия болката стопяват.
Не сме ли сън? Наяве ли се случваме,
така божествени и толкоз близки?
В безкрайната вселена сме залутани
по пътя към единствения изход...
toni62
Love Images at ImageHousing.com
не сме сън мило
ОтговорИзтриване