Еманципация
А може би наистина съм твоя кост
и нищо повече...
В библейски времена орисана
да съм покорна твоя спътница.
Затуй ме гледаш със насмешка ти
как търся тайното разковниче
на свободата си човешката -
достойната и неразпътната.
Как търся свойто равновесие
сред истини и сред илюзии,
над бъдещето си надвесена,
под миналото си прегърбена.
Във бързината си, понятната,
аз чувство не едно охлузих и
е болка тайна свободата ми -
с незаздравели остри ръбове.
В мечтите си да бъда цялостна,
отделна, горда, независима,
от тебе аз ще бягам яростно,
додето някъде в годините,
без дъх към себе си затичана,
се спъна в тая стара истина -
когато с тебе се обичаме,
съм цяла. Инак - половината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар