Сърце

......И все по го усещам вече-тежко!
Издумка като лудо.Хукне.Спре.
Започне ли сърце да се усеща,
едва ли май е вече на добре...
А беше време-не сърце,а птичка,
то гукаше под лявата ми гръд.
Но мислейки го гладно,аз със всичко
го хранех,просто хвърлях му светът.
Като комат аз цял му го подхвърлях:
любов,ненавист,скръб...Като във трап
изсипвах го във малкото му гърло.
Задавих го.И то-с отровен хляб!
Със свят го храних.Свят жесток и страшен.
Уж прашките ни още от деца
прибра той,но смени ги с други прашки-
за птичките в самите ни сърца...
Но нека да е тъй!Във свойта лудост
светът.най-зло дете от всички нас-
дано ни пощади от сетен удар:
ужасно е човек да се събуди,
не чувайки в гръдта си птичи глас!
Дамян Дамянов

Icon Images at ImageHousing.com