Пробуждане
Изгребана от длани и очи,
от думи и от погледи ранена,
в света на полуделите щурци,
завръщам се сама и уморена.
В тревата, овлажнена от любов,
звезди свалени, бавно помътняват,
луната остри бледия си рог
и мъчи се в нощта да ме удави…
По дланите ми с тънки пипалца
калинки тайни пътища чертаят,
попива във очите ми съня
и спуска се по вените във тялото.
А вятърът ме буди сутринта
и ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.
Нели Димитрова
А вятърът ме буди сутринта
ОтговорИзтриванеи ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.